Skip to content
Как определяме годишната данъчна основа за деклариране при търговия и притежание на ценни книжа и криптоактиви
Криптовалутите и дигиталните активи влизат все по-активно в инвестиционните портфейли на физическите и юридическите лица. Но когато става дума за деклариране и данъчно облагане, често се появява объркване — кои доходи подлежат на облагане, как се изчислява данъкът с които трябва да се обложат, какви корекции се правят, зад динамиката на пазара стои нещо по-тихо, но решаващо — данъчната отчетност.
Ние в OnlineSchetovodstvo.bg работим с методичен процес, разделен в осем етапа, на законосъобразност и прозрачност — както за физически лица, така и за юридически.
В следващите раздели разглеждаме всяка стъпка подробно.
1. Определяне на данъчния субект
Първата крачка е да се определи кой е данъчно задълженото лице.
За юридическите лица – облагането се извършва по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Там основата е годишният финансов резултат, коригиран със специфични данъчни преобразувания.
За физическите лица – облагането следва Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), където всеки реализиран доход от продажба на активи формира индивидуална годишна данъчна основа.
Тази разлика е ключова. Докато фирмите се облагат върху резултата от цялата си дейност, физическите лица изчисляват данък върху всяка категория доход поотделно.
2. Определяне на данъчния обект
- След като знаем „кой“, идва ред да уточним „какво“.
- При ценните книжа данъчният обект са печалбите и загубите от търговия с акции, облигации, дялове и други финансови инструменти.
- При криптоактивите данъчният обект е доходът от продажба, замяна или реализирана печалба при конвертиране – било то в пари, стоки или услуги.
Финансовите инструменти са ясно дефинирани и подлежат на регулаторен контрол. Криптоактивите, от своя страна, не са официална валута, но се третират като имущество, което може да носи облагаем доход.
3. Приспадане на разходи по транзакции
Тук идва практичната част.
И за двата вида активи могат да се признаят документално доказани разходи, свързани с придобиването, съхранението или продажбата.
При ценни книжа това обикновено са такси към посредници, комисиони, банкови разходи.
При криптоактиви – такси за блокчейн трансакции, борсови комисиони, услуги за съхранение и обработка.
Правилното документиране е златният стандарт. Без фактура, разписка или отчет от платформа – няма признат разход.
4. Групиране по видове доходи
Доходите не са еднакви. Едни са капиталови, други са от продажба на финансови активи, трети – от добив (mining) или staking.
Юридическите лица ги отразяват счетоводно в отделни пера, според тяхната икономическа същност.
Физическите лица ги групират по източник на доход и попълват съответните приложения в годишната данъчна декларация.
Точното групиране не е формалност — то е решаващо за изчисляването на правилната данъчна ставка и за избягване на двойно облагане.
5. Начисляване на данъчни основи по видове доходи
След като доходите са групирани, се определя данъчната основа за всяка група.
При фирмите това става чрез счетоводния финансов резултат, увеличен или намален с непризнати за данъчни цели разходи и приходи.
При физическите лица – чрез разликата между продажната цена и цената на придобиване.
Важно е да се разбере, че в облагането не участва целият оборот, а само реализираната печалба (или частта, която представлява доход).
6. Формиране на общата облагаема основа
Тук картината се подрежда.
Юридическите лица събират резултатите от всички дейности, коригират ги по ЗКПО и получават годишна облагаема печалба.
Физическите лица обединяват доходите си по ЗДДФЛ, като загубите могат да се приспаднат само в рамките на същия вид доход (например от продажба на финансови активи).
Резултатът е годишната данъчна основа — числото, върху което ще се изчисли дължимият данък.
7. Изчисляване и деклариране на дължимия данък
За фирмите, това е 10% корпоративен данък върху формираната облагаема печалба.
За физическите лица – също 10% върху положителния доход от продажба или замяна.
Декларирането обикновено се извършва:
до 30 юни за фирмите (за предходната финансова година);
до 30 април за физическите лица.
Важно е да се спази принципът на пълнота и прозрачност – защото именно това отличава дисциплинирания инвеститор от случайния спекулант.
Заключение:
Данъчното облагане е част от инвестиционната култура
Мнозина възприемат данъчното облагане като финална стъпка. Истината е, че то трябва да бъде част от инвестиционната стратегия още от самото начало.
Доброто счетоводно планиране може да намали риска, да оптимизира печалбата и да осигури спокойствие пред данъчните органи.
В свят, където регулациите за криптоактиви и капиталови пазари се променят бързо, професионалната консултация е инвестиция в сигурност.
🎯 Свържете се с нас за персонализиран анализ на вашето данъчно бреме.
Ще разгледаме индивидуално вашия портфейл от ценни книжа и криптоактиви, ще изчислим оптималната данъчна основа и ще подготвим документите за коректно деклариране.